Йордан Караджов:
Винаги съм се смял на закачката от “Оркестър без име”
Нищо чудно Део и Лора да ни кажат: “Насрочили сме дата за сватба”
СОФИЯ-ПАЗАРДЖИК. Излишно е да поясняваме кой е Йордан Караджов и кои са “Сигнал”. Който е озадачен, нека отиде на 1 февруари в зала “Левски” и ще види, чуе и усети за какво става въпрос. Ние пък зададохме няколко въпроса на фронтмена на легендарната рокгрупа, с чиито песни са закърмени поколения българи. Г-н Караджов е отзивчив. Когато си уговаряме час за интервюто, казва: “Когато Ви е удобно, само да не е в 11.30, че имам една среща. И така почти два часа след 11.30 си казваме “Здравейте”.
- За един рокветеран като Вас, картата на България се състои от зали и сцени. Какви сцени виждате при споменаване на името Пазарджик?
- Много сцени виждам. Винаги в Пазарджик сме правили много добри концерти. Както в спортната зала, така и в театъра, също така и на открито, когато сме участвали на бирфестове, на концерти при фонтана (на Тортата), на Острова... А, имаше една дискотека, не си спомням името...
- “Лар...
- Точно така, “Ларго”! Винаги ще си спомням как са ни посрещали, как са ни изпращали. Публиката е била чудесна и това донякъде може би се дължи и на това, че ние сме били коректни към тях , хората, за които свирим.
- А приличат ли си тези места, които изброихте, преди 30 години и сега?
- Не бих казал, че има осезаема разлика. Местата са същите, по-скоро има смяна на поколенията, които са пред тези сцени. Хубавото е, че при нас се получи тази приемственост в поколенията на нашите фенове и ни прави и щастливи, и горди, че по-младите ни слушат и обичат. А спокойно могат и да не го правят. Явно е въпрос на възпитание в семействата, в които сме попаднали.
- А и рокът има възпитателна функция. Поне истинският рок.
- Наистина е така. Ако има песни, които могат да преборят времето - и тези на по-старите български банди, както и нашите, то значи, че те възпитават, хортуват, ако мога така да кажа. Важното е да има кой да те слуша, иначе ще си стоиш във вкъщи, колкото и да си гениален. Скоро аз самият си стоях във вкъщи и разглеждах едни стари албуми със снимки на групата - събираме ги за издаване на фотоалбум...
- Това си е новина.
- Да, а снимките са много. И докато ги гледах, виждах как на тях пред сцената има само млади хора, а по-зрелите са се дръпнали леко встрани и ги оставят сами да оценяват нещата. Та това е за възпитанието.
- Казвате “приемственост”, а историята на “Сигнал” може да се раздели на две “златни” епохи. Преди и след китариста Александър Маринчевски, който е символ на приемствеността при вас. Не мислите ли, че днешните млади харесват повече песните от първата “златна” ера?
- Не бих казал. За да обичат повече първата “златна ера”, когато не са били родени тогава, те са минали през сегашните. Те не са ни гледали на живо в онази първа четворка за разлика от родителите, бабите и дядовците си. С идването на Сашо нещата се промениха. Тръгнаха в една друга посока. И аз не знам... Може би...
- По-твърда посока...
- По-твърда, определено по-твърда, и особено сега пък, когато сме две китари - защото аз се върнах към любимия си инструмент. И нещата звучат по-чисто, по-кристално. Е, има песни, които се нуждаят от клавир, но мисля, че когато се направи един супераранжимент и хората не чувстват, че в “Сбогом” я няма пианистичната увертюра, мисля, че няма проблем. Един мой приятел казваше: “абе, остави ги интродукциите. Важното е да почнеш да пееш”, ха-ха-ха...
- Вие започнахте юбилейния 30-годишен живот на групата още през декември 2008-а. Миналото лято, точно на рождения ден, направихте два концерта, а сега удряте цяло турне. Какво е това? Нов наплив на енергия или “старците” бавно, но славно набраха скорост?
- А, всъщност енергията никога не ни е напускала. Всеки един концерт го правим така, все едно ни е за пръв път. Има страхотен хъс у всичките в момента. Не сме се спирали. На 7 април ще затворим този концертен цикъл с голям концерт в първа зала на НДК. И ще приключим с това.
- И ще чакаме следващия албум.
- Да, има седем-осем идеи, които са почти готови и само чакат аранжиране и текстове. Приготвяме и албума, за който Ви споменах. Той ще съдържа само фотографии от концерти. Искам да издам и една стихосбирка с текстове, които съм писал за любовта. Те са около 60-70. И да издадем на дивиди концерта на 7 април.
- Вие записахте юбилейния на 25-та годишнина и имаше голям успех.
- Да, надяваме се и сега да стане така.
- Сещам се за една сцена от “Оркестър без име” с участието на “Сигнал”. Когато Павел Поппандов поправя москвича на изнервен клиенти и го кара да пусне радиото, оттам звучи “Спомен мил, спомен мой”. И Павката се чуди кой ги е пуснал “тези по радиото” и говорят за “вуйчо-владика”. Закачка на Станислав Стратиев и Людмил Кирков ли съзирате тук или нещо друго?
- Ха-ха-ха! Винаги съм се смял от сърце точно на този момент. Поппандов нали беше басист на групата и като казваше: “Слушай, слушай, кво свири баса”, онзи му отговаряше: “Кво свири?”, а Поппандов - “Ами там е работата, че нищо не свири!” (залива се от смях). Това си е закачка и лично на мен много ми харесва тази сцена.
- По това време “Може би” беше хит номер едно. Аз не знаех, че Доника Венкова го е пяла преди 79-а без успех, преди Тончо Русев да го даде на “Сигнал”. Уговорена ли беше срещата ви с Тончо?
- Никаква уговорена среща! Аз не вярвам в случайността по принцип, но може би тогава съдбата е предопределила да се срещнем. Да каже, така и така имам едно парче и искам да го представите на предстоящия Преглед на нова българска музика. Взехме го, аранжирахме го и видяхте какво се получи.
- Клубове, турнета, албуми... Докога с тази формула? “Скорпиънс” казаха, че ще се пенсионират. А вие?
- О, “Скорпиънс” са доста по-възрастни от нас...
- “Ролинг стоунс” са доста по-възрастни от тях, ама продължават...
- Има у музикантите нещо, което ги кара да продължават да правят музика. Въпреки че ние го правим в един много-много-много незначителен пазар.
- И много фенове стаяват дъха си, чудейки се докога ще издържите.
- Има някакъв много силен инат у нас. Той се появи през 82-а, когато ни забраниха да свирим за една година.
- В Бургас.
- Да, в Бургас. Имаме инат и никаква стагнация, и никаква криза, не може да ни повлияе по никакъв начин след като се преборихме с онези чудовища навремето.
- А на инат ли успяхте да опазите щастлив брака си в продължение на 30 и кусур години?
- А, не (смее се). Просто става дума за една дълга връзка и една голяма любов.
- А коя е любимата песен на съпругата Ви Маргарита?
- Ами тя няма любима, но съм й посветил едно парче от албума “Сигналистика” (1999) - “Луда нощ”. Но харесва всичко наше.
- А това момче Део, според Вас, идеален ли е за зет?
- Део е един безкраен отговорен човек, не знам хората с какво впечатление са. Естествено, щом се касае за моето дете, няма да оставя нещата неразрешени по отношение на това как се чувства моята дъщеря. Но говорим за връзка, не за инат, нали? Засега всичко е наред и няма никакви проблеми. Тя, Лора, преди няколко дни се върна от Кан, нали е рекламно лице на “3 в 1” на “Нескафе”. И ми се похвали: “Татко, минах по червения килим!”. Викам: “Браво, мойто момиче!”. Защото наградата беше, че един от клиповете й е посетен от близо 400 хиляди човека. Някой ден може би ще ни изненадат, като кажат: “Насрочихме дата за сватба”, но това е Божа работа.